сряда, 3 март 2010 г.
В памет на Анелия Милкова
Аз вярвам в мълчаливата любов
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Давид Овадия
Сбогом како! Pin It Now!
Етикети:
in memoriam
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар