...

 Аз съм от хората ,които се водят умерени песимисти - с примес на малко оптимизъм и повече реализъм.Мразя да се самонавивам ,да си надувам големи балони пълни с въодошивление.
Просто според мен живота е цветен и прелива от нюанси,не е само розов и не очаквам да ме връхлитат само прекрасности.Пък и така когато се случи нещо хубаво го усещам по-истински.

Скоро в рамките само на една седмица  ме пуснаха с предимство на дъъъълга опашка,да ми кажат да си взема покупките в магазина,а да платя на другия ден,защото не са ми стигнали парите;видях как непознати хора приемат в дома си и гощават "загубили" се туристи посреднощ и после ги водят до съседното село за да не се изгубят отново; как случайни хора черпят децата ми на плажа с бонбони и резен диня.Когато се случват такива неща няма как да не изпиташ топлина в душата си и да не се заредиш с положителни емоции.Всичко това се случи на един красив и малко див остров в Турция. Вече цял месец от както сме се върнали от нашата ваканция в Gokceada,но още усещам вкусът на истинския сладолед, който продават там,солената вода и спокойствието на хората.

Pin It Now!